Archive for the ‘Поезия’ Category

 

Нещо се троши на стъкълца.

Боли и скърца.

Солено е на вкус.

И дращи, дращи до побъркване.

Преглъщам.

Солено е.

На вкус е като ежедневие.

Има си търсене, предлагане, цена.

Какво си?

Безплътно и безпътно.

А пък осезаемо.

Като прашинка в лявото око

и недодялана сълза.

И стъкълца. В очите, в гърлото.

И дращи невъздържано,

ирационално,

подмолно  и предателски

троши се

на стъкълца

проклетата душа.

 

 

Read Full Post »

Older Posts »

%d bloggers like this: