Archive for the ‘Поезия’ Category

Почакай малко,

имам да ти казвам…

Но не е важно,

нямам време днес.

Ти чакай,

утре може би, или след месец.

Не, не е важно,

но за мен, за теб, за нас…

Да, да, заети сме,

но чакай,

аз ще чакам също –

да се изпразнят органайзърите,

да млъкнат календарите,

и телефоните,

да избледнеят жълтите бележки.

А междувременно,

докато си записваме каквото ще си кажем,

в една лежерна топла утрин на някоя внезапна есен

ще разбера,

че теб те няма.

Ни телефоните са млъкнали,

ни календарите са ослепели,

ни жълтите бележки са помръкнали.

Но вече няма стойност спестеното ми време.

Не може да ми купи и минута с теб,

за да ти кажа всичко, което си намислих

и си записах,

и не разказах никому.

За разлика от хората, обаче

навиците не умират.

И може всички нагли жълти листчета да хвърля,

едно ще ми остане –

че имам среща с теб,

там някъде и някога.

На вино и виолончело.

Read Full Post »

Older Posts »

%d блогъра харесват това: