Понякога Животът си затяга вратовръзката,
облича фрак и лъскави обувки
(е, малко стягат на мазолите)
и те поглежда официално.
И ти, надянала прелъскава
и префърцунена вечерна рокля,
просто го следваш в стъпките.
Животът е чудесен кавалер
и нигога не те оставя да се препънеш грозно.
Но все се чувстваш недодялана
в лустросаните му прегръдки.
И дебнеш
дали ръката му случайно няма да се плъзне похотливо
под тънкия ти кръст,
дали ще те погледне многозначително- красноречиво
и дали все пак
Животът няма да те прелъсти…
За кой ли път…
Advertisements
Вашият коментар